Търсят се рицари! - едно ревю за “Черният рицар: Възраждане”

26-ти юли, 15 минути преди 27-ми да го измести от календара, вече заемам нетърпеливо мястото си в кино салона. Не мога да повярвам, че това се случва… след няколко минути ще гледам филмът, който чаках с огромно нетърпение през последните… 3-4 години.  Това е един от тези сюреалистични моменти, когато не можеш да повярваш, че се случват наистина. Чакането свърши… дано си заслужава! Знаейки, че отиването на кино с прекалено огромни очаквания понякога е като свободно падане без парашут… все пак се опитвам да се настроя за нещо добро.. което не е задължително да бъде велико. Макар, че ми е трудно.
След снимки, игра с публиката и няколко трейлъра…. около 20-тина минути след полунощ филмът най-сетне започва. Помитащо… с всичка сила… безкомпромисно. Като всеки филм на Нолан. Музиката напомпва кръвта във вените ни и филмът ни отнася някъде в дълбочината на екрана…. без да е 3D и без да сме наслагали черните очила. И ни засмуква… до край.

Няма да преразказвам сюжета на филма, но няма как да не маркирам някои отделни моменти от него… така, че ако не сте го гледали (и имате такова намерение)  - по-добре не четете надолу! Ако нямате намерение да го гледате - не знам защо изобщо сте чели и до тук… но… продължаваме.

Преди 7 години Кристофър Нолан постави началото на своята история за Човека прилеп… и макар, че го направи плахо… феновете на Батман бяха във възторг. Това беше филмът, който чакаха от толкова време… след откровенните провали на Джоел Шумахер. И Нолан не ги разочарова. Нещо повече… направи това, което малко режисьори някога са правили… вдигна летвата още по-високо със следващият си филм за Черният рицар.
Това, което Кристофър Нолан направи с комиксовият жанр е, че доказа нещо, което едва ли някой си е представял - това вече не са детски филмчета. Това е кино… истинско… със страст … с въображение … със смисъл. Киното не просто като развлечение… а като изкуство.
Крис Нолан успя да вдъхне нов живот на легендата за пазителят на Готам и да я превърне в нещо невиждано - един реалистичен, земен, емоционален разказ за  страха и борбата с него, за загубата и за гнева, като движеща сила, за себеотдаването и желанието за справедливост … за каузата на човек, която осмисля живота му. За герой… от плът и кръв… който няма свръхестествени сили и разчита само на тялото и екипировката си… за да се бори с престъпността и за да избави своят град от нея. Но с цената на много жертви… защото той не е герой. Той е човек… като всеки от нас.
Черният рицар: Възраждане ни отвежда 8 години след събитията в предишният филм. Батман е издирван престъпник, обвинен за смъъртта на прокурора Харви Дент. Но той е и…  човекът зад маската. А той е смазан от тези събития. Брус Уейн, криещ се като отшелник от цивилизацията … загубил още един любим човек и жертвал себе си в името на хората и своя град. Какво би го накарало да излезе изпод черупката си и да сложи отново маската и наметалото?
Малко са хората, които знаят истината за смъртта на Харви Дент… но може би е време “благородната” лъжа да бъде развенчана, за да се завърне отново Батман - като герой .. и да спаси за пореден път Готам от новото зло, което ндвисва над града, след години на привидно спокойствие.
Бейн е новата заплаха - един безкомпромисен, брутален терорист с перфектно замислен и организиран план. Перфектно изпълнение на Том Харди, който успява с помощта на тялото и очите си да превърне своя герой в нещо повече от машина за убиване. Успява по уникален начин да предаде емоциите, скрити зад маската … защото този на пръв поглед безчувствен злодей … има чувства. Чувства, които го подтикват да върши това, което си е поставил за цел. И тези чувства са … колкото и абсурдно да звучи… човешки. Защото дори звярът може да обича .. а понякога любовта ни заслепява… понякога ни прави слаби. И понякога… хората, които обичаме просто използват нашите чувства в тяхна полза.
Подочух доста мнения, че Бейн не е достатъчно зъл… че едва ли не нещо в образа му куцало, за да бъде перфектния злодей. Не съм съгласен с тези мнения. Мисля, че точно това е била идеята на Нолан - да ни покаже един пълнокръвен анти-герой, на който… дори в някаква степен бихме могли да симпатизираме. Истината е, че лошите във филмите на Нолан… никога не са били.. наистина лоши. Те са представени почти… безпристрастно. И въпреки злините, които вършат… някак си разбираме техните доводи … някак си успяват да ни влязат под кожата … и да предизвикат ако не съчувствие.. то поне мълчаливото ни разбиране.
Джозеф Гордън Левит като полицая Джон Блейк е другата приятна изненада във филма - сирак като самият Брус Уейн, той разбира болката му, превръщаща се в гняв. С развитието на филма, Блейк осъзнава безсилието и липсата на морал във властта и полицията, изправена пред заплахите на днешният свят. И е готов да вземе нещата във свои ръце..  като самотен отмъстител.
Ан Хатауей прави най-силната си роля в киното, като Селина Кайл - крадла, забъркала се с грешните хора, която търси начин да започне на чисто живота си. Химията между нея и героя на Крисчън Бейл е перфектна. Може би, това, че и двамата всъщност търсят своят нов старт в живота ги сближава … и ги превръща в едно невероятно екранно дуо.
Алфред, изпълняван от Майкъл Кейн е също сред важните образи в този филм. След толкова години, тук нещата са обърнати на противоположната крайност… и всичко, което Алфред желае, е Брус да намери начин да заживее нормален живот и да бъде щастлив. Алфред вижда, че новият враг на Готам е силен и брутален и предусеща, че никой не е способен да го спре… дори и Батман, и всячески се опитва да предпази своят господар, предчувствайки опасността. Образът на Алфред е доразвит и подплатен с много емоция … и ние наистина чувстваме, че той е като баща, загрижен за живота на своето дете. Дете, израстнало пред очите му.
Във филмът откриваме и много други интересни - познати и непознати герои, които допълват историята и някои от тях са наистина важни за цялостният завършек на трилогията.
Тук преди всичко трябва да отбележа, че това все пак е филм за Брус Уейн. Както и при “Батман в началото” и тук фокусът е поставен върху неговото израстване. Неговата болка и гняв, надежда и отчаяние, страх .. и възраждане.
Разбира се, Нолан както винаги разглежда и някои доста наболели теми от нашето ежедневие и реалността в която живеем. Вдъхновен от “Повест за два града” на Дикенс, “Черният рицар: Възраждане” ни показва всъщност това, което и днес наблюдаваме по улиците на Ню Йорк - една борба между две социални класи, прерастаща в революции по други точки на света, последни сили на един разяжащ се капитализъм, корупция срещу морал в едно болно общество, разкъсвано от войни, терор, страх и отчаяние. И дори тук, Нолан максимално безпристрастно ни представя това противопоставяне, без да взима страна и ни оставя сами да извлечем поуките. Но за тях… след малко.
Чисто технически, “Черният рицар: Възраждане” е почти перфектен… с перфектна музика, която не отстъпва по нищо от музиката на предишния филм, до великолепната кинематография на отличения с Оскар за предишният филм на Нолан -  “Генезис”, Уоли Файстър. Повечето от актьорските изпълнения са също на едно високо ниво, а сцнария е почти отличен… с изключение на някои дребни забележки. Цялостната атмосфера на сцените, постигната от красивата кинематография, както и емоционалния заряд на сценария и актьорските изпълнения, леко се губят на моменти, заради монтажа на филма…. който си личи от 1000 километра, че е доста пооорязан, за да се вмести филма в максималното времетраене за филмовите IMAX кина. Дано все пак видим някога и рзширена версия, която според мен би издигнала този филм няколко стъпки нагоре.
И като споменах за времетраенето - тези 2 часа и 45 минути всъщност минават наистина бързо… филмът до такава степен не те остава да скучаеш, че в крайна сметка след като завърши оставаш с усещането, че си гледал едва половината.
В заключение - филмът е един чудесен подарък за верните фенове  на поредицата, както и на хората, които са пристрастени към филмите на Нолан - като мен. Това не е просто завършек на трилогията, това е филм, направен с уважение към зрителите. Това е филм, който след 4 години очаквания ти се отплаща с лихвите. Филм, който ти напомня защо киното е магия.
Трилогията за Черният рицар е като магически трик, като фокус в три части и “Черният рицар: Възраждане” е престижът. Филмите на Нолан работят в три процеса, свързани като зъбни колела от един механизъм - гледане, осмисляне и осъзнаване. И ако у зрителите работи само първият от трите - то значи явно те не са податливи на “генезис”. А за да се насладиш на този филм напълно, то трябва да отвориш съзнанието и сетивата си и да оставиш Кристофър Нолан да извърши своят “генезис”.
А поуките … поуките са такива, каквито всеки един ги открие. За мен най-важното послание от тези филми е, че Батман е символ… символ на надеждата в хората за справедливост и закрила. И може би това, което Нолан иска да ни каже е, че за да излекуваме света и системата в която живеем, първо трябва да излекуваме самите себе си… изкоренявайки всичко лошо от душите си. И не просто да стойм, чакайки героят, който ще ни спаси… а вярвайки в себе си и собствените си способности - сами да бъдем героите в нашият свят.
Това е филм за вярата… но не вярата като последен пристан на надеждата, не вярата в Бог…. това е филм за вярата в хората.
Всеки може да бъде герой в своят малък свят … и целият свят би станал едно по-добро място. Няма значение дали си сложил маска и се биеш с безмилостни злодеи или помагаш на изпаднал в беда човек да стъпи отново на крака. А докато има добри хора… ще има и надежда… за всички нас.

Stop ACTA!

В знак на протест срещу ACTA спирам достъпа до повечето ми клипове, както и до голяма част от прoизведенията ми, поместени в профила ми в stihovebg.com

НЕ НА ACTA! В 11.00 съм на офлайн протест на улицата.